С тези думи на 14-ти Декември 1911 година изследователят Руал Амундсен и екипът му стъпват там, където до тогава човек е мечтал само да бъде – Южния полюс. Макар, че екипът на Робърт Скот тръгва на експедиция до същото място по-рано, Амундсен се оказва по-подготвен за суровите условия на Антарктида. Изпреварвайки го с около месец, той опъва палатка с провизии за противника си и се отправя победоносно към дома. За жалост дори тази помощ се оказва недостатъчна за екипът на Скот и на връщане към базовия лагер те издъхват от умора. В знак на почит сега е издигната американска база в близост до Южния полюс, наречена „Амундсен-Скот“.
Около век по-късно Николай Копринков, сегашен кмет на село Труд, се впуска в научна експедиция до Антарктида. За авантюрата си на континента на вечната зима, той разказа и показа на скаутите от Труд. Поканен от водачите на регион Пловдив по случай честване на световния ден на водата, господин Копринков ни запозна с условията на живот по станциите и основното правило на хората там, а именно безусловната помощ, която всеки е длъжен да окаже на срещнат съратник в преспите.
Правейки директна аналогия с принципите си, скаутите с любопитство побързаха с въпросите, търсейки ключа към неговото „оцеляване“. Разбрахме в крайна сметка какво е да се ходи по пропукващ се ледник с километри дебелина, колко са любопитни пингвините и китовете, за какво служи лопатата на покрива на базата, колко вкусно може да бъде зелето на края на света и чухме разказ за стапящи се ледници от първа ръка. Като край на срещата ни използвахме животворното пролетно слънце за първия пробег на поляната за тази година, а с кмета си казахме „до скоро“.
{socialsharebuttons}